Обръщения

Битка за посоката на България

Обръщение към избирателите

Скъпи приятели, български демократи!

Тръгвам в тази кампания с три основни убеждения.

• България трябва да бъде демократична, свободна и сигурна държава, уверено принадлежаща към семейството на демократичните народи.
• Президентът трябва да бъде гарант за този избор.
• Президентската институция трябва да бъде надпартийна, да обединява, но и да води.

Президентът има важни правомощия, но най-важното е, че той има глас, чрез който въжделенията на нацията могат да бъдат чути.

Убеден съм, че България се нуждае от президент, който е изстрадал членството на България в Европейския съюз и НАТО и който вижда огромния риск да изгубим всичко, което постигнахме през последните 37 години.

Исках тази кампания за президент на България да обедини всички демократи. Надявах се да бъдем заедно – единни, уверени и готови да отвоюваме президентската институция от чуждото влияние и от политическите зависимости.

Не успяхме да постигнем това обединение. Но ни остава нещо по-важно – да покажем силна, смела и достойна битка за България.

Нашата нация има дух и кауза. Ние сме хората на XXI век – наследници на българските възрожденци, които вярваха, че свободна и просперираща България е възможна. Нашата задача е да продължим този проект – за просперитета на България и за нейното достойно място в обединена Европа.

Произхождам от сплотено семейство, което комунистическият режим бе обявил за неблагонадеждно. Никога не съм живял сред привилегированите. Никога не съм бил част от каквито и да било олигархични кръгове.

Познавам президентската институция отвътре. Бях началник на кабинета на вицепрезидента по време на мандата на Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев, които изпълниха тази институция с патриотичен и демократичен смисъл.

Като министър на отбраната разбрах как трябва да се държи един главнокомандващ.

Като пълномощен министър в Украйна научих как да представлявам България.

Пръв предупредих за това какъв огромен риск за нацията представлява Румен Радев. Той използва престижа на генералския пагон, когато се кандидатира за президент. Девет години бяха пропуснати заради политически конфликти, нестабилност и продължителна криза на доверието в институциите. Последиците от това днес са пред очите ни. Още преди да изтече мандатът му, той отново злоупотреби с престижа на президентската институция, за да си направи партия. Опасявам се, че Илияна Йотова няма да бъде по-различна!

Като президент ще се стремя да внасям разум, баланс и посока. Ще превърна Администрацията на президента в пространство за диалог, за постигане на консенсус, за общи действия и разумни решения – особено във времена на тежки обществени и социални кризи.

Тези избори трябва да бъдат урок по демокрация.

Не можем да си позволим президентската институция отново да бъде използвана като продължение на един вече съществуващ политически проект. Затова за мен подкрепата за Илияна Йотова означава продължаване на политическия модел, свързан с Румен Радев.

България има нужда от президент, който обединява, а не разделя. От президент, който пази институциите, а не ги използва за политическа битка.

Живеем в несигурни времена – времена на конфликти и войни. Затова съм убеден, че в бурни времена можем да оцелеем само ако се придържаме към основните си ценности. Ние трябва ясно да различаваме добро от зло, агресор от жертва, свобода от диктатура. Само тогава можем да осъждаме агресията и да не позволяваме на чужди интереси и зависимости да проникват в България. България трябва уверено да бъде силен и пълноценен партньор на европейските демокрации и на НАТО.

За хибридната политика, политическите зависимости и постоянното противопоставяне повече няма място.

Президентът трябва да възстанови авторитета на институцията и доверието в нея. Президентството трябва отново да бъде символ на демократизма, независимостта, свободата и националното достойнство.

За мен всяка политическа колаборация с Радев и Йотова означава риск от продължаване на този модел.

Битката на 25 октомври няма да бъде просто битка за един пост.

Тя ще бъде битка за посоката на България. Влизаме в нея с нещо, което не може да бъде купено – с вярата, свободата, солидарността и силата на хората, които обичат България.

Ще бъде битка срещу онези зависимости, които не позволиха на страната ни да скъса окончателно с наследството на комунистическия режим.

Те разполагат с огромни финансови ресурси.

Ние имаме нещо по-ценно – вярата в хората.
Имаме гражданската солидарност.
Имаме свободната воля. Имаме вярата. Имаме любовта към България.

И вярвам, че когато свободните хора се обединят около една кауза, тяхната сила е по-голяма от всякакви политически сметки и финансови ресурси.

Вярвам в Бог.
Вярвам в България.
Вярвам в силата на България като част от Европейския съюз и НАТО.
Вярвам в свободата и демокрацията.

И вярвам, че заедно можем да върнем президентската институция на нейното истинско място – в служба на България и на българския народ.

Всичко зависи от вас, избирателите.

Съберете кураж!
Дайте знак!

Николай НенчевКандидат за президент на Република България

Защо се кандидатирам за вицепрезидент

Не влизам в политиката, за да открия кауза. Влизам с каузите, които защитавам от години.

1. Кандидатирам се, защото президентската институция трябва да бъде гарант за посоката на развитие на България.

   Президентът и вицепрезидентът трябва да бъдат защитници на демократичния цивилизационен избор на България, а не център на паралелна власт, политически зависимости и задкулисие, там, където корупцията, престъпленията и наркотрафикът функционират в симбиоза.

   Институцията президент трябва да олицетворява идеала на българското общество, а не да функционира с механизмите на манипулацията и полуистините, като дезинформационна клетка на чужда държава, определила България за вражеска.

   Силата на президента и вицепрезидента е в конституционния авторитет, отговорната публична позиция и способността да защитават държавността.

   За мен тази институция трябва недвусмислено да отстоява демократичния, европейския и евроатлантическия избор на България, където правото и свободата на изразяване на убеждения са защитени, а законите и действията на политиците гарантират, че обществото ще живее сигурно.

2. Кандидатирам се, защото разбирам националната сигурност много по-широко от охраната на границата и числеността на армията.

   Демографският срив, качеството на образованието и човешкия капитал, развитието на новите технологии, енергийната зависимост, дезинформацията, киберзаплахите, защитата на критичната инфраструктура и способността на държавата да действа при кризи са взаимно свързани елементи и са част от сигурността на държавата.

   Една държава може да разполага с модерна армия, но да бъде уязвима, ако няма достатъчно хора, ако е критично зависима от външни енергийни източници, ако стратегическата ѝ инфраструктура може да бъде парализирана, ако институциите ѝ са обект на кибератаки или ако обществото ѝ може лесно да бъде манипулирано чрез дезинформация и чуждо влияние.

   Затова България трябва да започне да разглежда националната сигурност като единна и взаимосвързана система, а не като отделни проблеми между различни министерства.

   Необходима е по-висока управленска бдителност и способност за ранно идентифициране на предизвикателствата, рисковете, опасностите и заплахите. Държавата трябва не само да реагира, когато кризата вече е настъпила, а да изгражда способности за прогнозиране, превенция, готовност, координирана реакция и бързо възстановяване.

   Особено важно е България да развива собствен капацитет в стратегически области – от киберсигурността и защитата от безпилотни системи до енергийната сигурност, новите технологии и защитата на жизненоважната инфраструктура.

   Членството ни в Европейския съюз и НАТО увеличава възможностите ни за колективна сигурност, но не отменя отговорността на българската държава да изгражда и поддържа собствени национални способности.

3. Кандидатирам се, защото демографията трябва да бъде поставена в центъра на националната сигурност.

   Негативните демографски процеси не са само статистика и констатации. Държава, която губи хора, свива своята икономическа сила, човешки капитал, отбранителен потенциал и бъдеще.

   Президентската институция може да наложи демографската тема над ежедневното партийно противопоставяне и да изисква дългосрочна национална политика. България няма да бъде силна само с повече оръжие, повече инвестиции в отбраната или по-висок брутен вътрешен продукт. България ще бъде силна, ако има хора, които я обичат и искат да живеят тук, да създават семейства тук, да отглеждат децата си тук и да свързват бъдещето, културата и езика си с тази държава.

4. Кандидатирам се, защото искам вицепрезидентът да има разпознаваема обществена мисия.

   Конституцията определя конкретните правомощия, които президентът може да възлага на вицепрезидента. Но общественото и политическото присъствие на вицепрезидента не трябва да се изчерпва единствено с изпълнението на тези функции.

   Вицепрезидентът може да използва авторитета на институцията за мащабни национални инициативи, важни обществени дебати, привличане на експертност, работа по стратегически въпроси, без да присвоява правомощията на Министерския съвет или Народното събрание.

   Искам вицепрезидентът да бъде активна обществена фигура с ясни каузи, измерими инициативи и отговорност пред гражданите.

5. Кандидатирам се, защото борбата с корупцията трябва да стигне до парите и мрежите на влияние.

   Не е достатъчно държавата само да говори за корупция. България трябва да развива по-силни механизми за финансова прозрачност, санкционна политика в рамките на конституционния ред и европейското право и защита на институциите от зависимости и чуждо влияние. Президентската институция трябва да бъде постоянен коректив и непримирима към корупцията и политическите зависимости. Нейна задача и отговорност е да поставя неудобните въпроси. Да настоява за прозрачност. Да защитава върховенството на правото и законите, независимо кой управлява.

6. Кандидатирам се, защото демокрацията не може без памет.

   България трябва окончателно да освети зависимостите, наследени от комунистическия режим и неговия репресивен апарат. За мен лустрацията не е реваншизъм. Тя е защита на демократичната държава и правото на гражданите да знаят кой стои зад институциите и решенията, които определят бъдещето им. Това е въпрос на институционална хигиена, прозрачност и прекъсване на зависимости, възникнали в комунистическия режим и трансформирани след 1989 г. Миналото на тоталитарната държава и агентурният ѝ апарат продължават да имат значение за настоящето.

7. Кандидатирам се, защото България не трябва да се колебае между Изтока и Запада.

   Нашият стратегически избор е направен – България е член на Европейския съюз и НАТО. Задачата вече не е да спорим към коя цивилизационна и политическа система принадлежим, а да превърнем членството си в реална геоикономическа, геоенергийна и отбранителна сигурност.

   Този избор трябва да бъде защитаван не само с декларации, а чрез енергийна независимост, модерна отбрана, устойчиви институции и способност да противодействаме на чуждо влияние, дезинформация и хибридни заплахи. България трябва да отстоява свобода, солидарност, просперитет и устойчивост.

   Членството в ЕС и НАТО само по себе си не е противоположност на суверенитета. Международните договори и съюзи, с които държавата ни е ангажирана, представляват упражняване на суверенитета – страната ни доброволно поема права и задължения по установения конституционен ред. Съвсем различно е недекларираното, незаконното или корупционно външно въздействие, което изкривява вземането на решения.

8. Кандидатирам се заради децата и младите хора.

   Политиката за мен не започва с тази кандидатура. Преди нея стоят 14 години работа като двигател на проекти, свързани с образование, култура, спорт, социална интеграция на деца със специфични потребности, работа с деца и млади хора.

   Създадох и развих „Сдружение Азбукари“ като организация с дейност в обществена полза и показахме какво означава да работиш с принос за децата, младежите и обществото. Нашата биография е призната от учени, педагози, ученици, младежи и родители. През тези години зад нас останаха стотици инициативи, но най-важното не са техният брой или мащаб. Най-важни са хората, до които достигнахме. С работата си в гражданския сектор съм видяла как една конкретна идея може да промени живота на човек. Затова не влизам в политиката, за да открия кауза. Влизам в нея с каузите, които защитавам от години.

9. Кандидатирам се, защото България има уникално културно-историческо наследство.

   България има значим принос към европейската история, книжовност и култура. Президентската институция може да популяризира у дома и на международната сцена нашето богато минало, да съдейства за развитието и опазването на нашето наследство, което винаги е изумявало с достиженията си.

   България е хилядолетен музей на открито. Нашите князе, пълководци и революционери са поставили здрави основи за развитие на държавността ни, ние само трябва да следваме заветите им и да трасираме с увереност пътя за следващите поколения. Фолклорът, народната носия, народната музика и танц са част от нашата богата идентичност. В нашата книжовност и култура са вплетени мъдри послания и стремежи – на вяра, надежда и любов.

10. Кандидатирам се, защото президентската институция може да създаде условия за силно взаимодействие между науката, бизнеса и обществото.

    Време е да напишем своята дългосрочна Стратегия за развитие на България заедно и да започнем работа по ключовите приоритети.

Ще използвам всеки конституционно допустим инструмент и целия обществен авторитет на институцията за няколко ясни каузи:

• Сигурна България;
• Демографски устойчива България;
• Образована и иновативна България;
• България със силни и независими институции;
• България с памет;
• България без зависимости;
• България, която знае къде принадлежи и знае какъв национален интерес защитава.

Президентската институция трябва да поддържа висок стандарт на държавност.

Затова, ако получа Вашето доверие, всички тези теми ще поставя в центъра на обществения разговор, за да консолидираме усилия, знания и умения в разработването на дългосрочната пътна карта за развитие на българската държава и укрепване на демографското бъдеще на България.

За мен Президентството трябва да бъде институция, от която се защитава държавността и в която гражданите могат да имат доверие.

Време е президентството да стане една активна, динамична институция, която работи в интерес на нацията.

Не обещавам, че президентът и вицепрезидентът могат да решат сами всички проблеми на България.

Обещавам да не мълча за тях;
Да поставям трудните въпроси;
Да търся знанието и експертизата;
Да защитавам държавността;
И да работя за каузите, в които вярвам.

Доверието и признанието, които съм получила през всички тези години, ми дават възможност да продължа с още по-голяма отговорност каузите, посветени на България – с устрем, постоянство и вяра в Бога.

Смелите влизат в битка.

ВашаЦвета КириловаКандидат за вицепрезидент на Република България