Програма

I. Конституционна инициатива

Конституцията на Република България предоставя на президента самостоятелно право да предлага изменения и допълнения на Основния закон. Съгласно чл. 154, ал. 1 от Конституцията правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента.

Президентската институция трябва да използва това правомощие отговорно и само когато предлаганата промяна укрепва демократичния модел, подобрява функционирането на държавните институции и съхранява принципите на парламентарното управление, разделението на властите и институционалния баланс.

Като президент ще използвам предоставеното ми от Конституцията право и ще предложа конкретни изменения и допълнения на Основния закон, насочени към по-ефективно функциониране на държавата и по-ясна институционална отговорност.

1. Законодателна инициатива на президента

Ще предложа изменение на чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България, с което президентът да получи право на законодателна инициатива наред с народните представители и Министерския съвет.

По действащата Конституция право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет. Президентът не разполага с общо право да внася законопроекти в Народното събрание.

Същевременно президентът е държавен глава, избран пряко от българските граждани, олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. Конституцията му възлага редица самостоятелни правомощия, но не му предоставя възможност непосредствено да поставя пред Народното събрание законодателни предложения.

Предлагаме това да бъде променено.

Предоставянето на законодателна инициатива на президента няма да го превърне в законодателен орган и няма да отнеме нито едно от правомощията на Народното събрание. Законодателната власт ще продължи да принадлежи на парламента. Народното събрание ще решава дали внесеният от президента законопроект да бъде обсъден, изменен, приет или отхвърлен.

Президентът ще получи единствено правото да предлага законодателни решения и да поставя конкретни законопроекти на парламентарно обсъждане.

Предлаганото правомощие не следва да променя парламентарния характер на Република България, нито конституционно установената отговорност на Министерския съвет за ръководството и осъществяването на вътрешната и външната политика на страната.

Ще бъде запазено и специалното правило на чл. 87, ал. 2 от Конституцията, според което законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.

Целта на промяната е президентската институция да разполага с реален конституционен механизъм, чрез който да поставя пред Народното събрание законодателни решения по въпроси от значим обществен и държавен интерес, без да навлиза в компетентността на законодателната или изпълнителната власт.

Законодателната инициатива ще бъде инструмент за предложение, а не за еднолично налагане на решения.

След приемането на тази конституционна промяна президентът ще може да внася в Народното събрание законопроекти в областите, определени в настоящата програма.

Тези предложения са систематизирани в следващия раздел:

II. Законодателна рамка

Законодателната рамка обхваща конкретните нормативни промени, които ще бъдат предложени в изпълнение на програмата, като за всяка област ще бъде определено дали реализацията ѝ изисква изменение на Конституцията, изменение на действащ закон, приемане на нов закон или съчетание между конституционни и законодателни промени.

1. Българското гражданство – принадлежност, права и отговорност към държавата

Българското гражданство е основната правна връзка между гражданина и държавата. То предоставя права, но същевременно изразява трайна принадлежност към българската държава и нейната конституционна общност.

България е държава с многобройни исторически общности зад граница и с голяма съвременна диаспора. Държавната политика трябва едновременно да съхранява връзката с българите по света, да гарантира правото на гражданство на лицата с действителна връзка с България и да създаде ясни, обективни и проверими правила за неговото придобиване.

Затова предлагаме цялостен преглед на режима на българското гражданство, включващ съгласувани изменения в Конституцията на Република България и Закона за българското гражданство.

Гражданство по произход

Действащият чл. 25, ал. 1 от Конституцията установява принципа, че български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. Същият принцип е развит в чл. 8 от Закона за българското гражданство.

Предлагаме да бъде обсъден модел, който запазва безусловно българското гражданство на българските граждани, живеещи извън страната, както и възможността те да го предават на своите деца, но въвежда допълнителни условия за автоматичното му придобиване от следващи поколения, родени и трайно живеещи извън България, когато липсва установима фактическа връзка с българската държава.

Критериите следва да бъдат обективни и предварително определени със закон. Сред тях могат да бъдат продължителност на пребиваване на родителя – български гражданин, в България, владеене на български език и основни познания за конституционния и обществения ред на страната.

Лицата, които не придобиват автоматично гражданство по произход поради липса на предвидената от закона връзка с България, следва да разполагат с възможност след навършване на пълнолетие да го придобият по облекчен ред при изпълнение на ясно определени условия.

Тази промяна не може да бъде осъществена единствено чрез изменение на Закона за българското гражданство. Тя предполага предварително изменение на чл. 25, ал. 1 от Конституцията, след което конкретните условия и процедура трябва да бъдат уредени със закон.

Ясна законова дефиниция на „лице от български произход“

Ще предложим прецизиране на законовите критерии, по които се установява българският произход при придобиване на гражданство.

Действащият Закон за българското гражданство вече предвижда облекчен режим за лица от български произход и изисква произходът да бъде удостоверен с официални документи за родствена връзка с възходящ до трета степен включително. Законодателството отчита и обстоятелства като принадлежност към българска общност или малцинство, произход от населено място, което е било част от българската държава или Българската екзархия, както и други показатели.

Целта на реформата трябва да бъде създаването на максимално ясни, проверими и еднакво приложими критерии, които ограничават субективната преценка и възможностите за злоупотреба.

Български език и познаване на конституционния ред

При придобиване на гражданство по предвидените в закона процедури ще предложим въвеждането или прецизирането на обективни изисквания за владеене на български език и основни познания за конституционното устройство, правата и задълженията на българските граждани.

Изискванията трябва да бъдат съобразени с основанието, на което гражданството се придобива, и да не заличават облекчения режим, който Конституцията допуска за лицата от български произход.

Клетва при придобиване на българско гражданство

Ще предложим въвеждането на тържествена публична клетва при придобиване на българско гражданство по натурализация.

Клетвата следва да изразява уважение към Конституцията, законите и демократичния ред на Република България.

Тя не трябва да бъде формален административен акт, а символен завършек на процеса, чрез който едно лице става част от българската политическа и правна общност.

Придобиване на гражданство чрез измама или неверни данни

Държавата трябва да разполага с ефективен механизъм за реакция, когато българско гражданство е придобито чрез измама, неверни документи, неверни факти или умишлено укриване на обстоятелства, които биха довели до отказ.

Такъв механизъм съществува и сега. Чл. 22 от Закона за българското гражданство допуска отмяна на натурализацията, когато лицето е използвало данни или факти, за които по съдебен ред е установено, че са неверни, или е укрило обстоятелства, които биха били основание за отказ. Законът поставя и гаранции, включително по отношение на недопускането лицето да остане без гражданство в предвидените случаи.

Ще предложим преглед на действащия режим с цел по-ефективна проверка на документите, по-добър институционален обмен на информация и своевременно започване на производства при наличие на доказателства за измама.

Решенията за гражданство не могат да се основават на политически позиции, публични изявления или субективна преценка за убежденията на дадено лице. Основание за отмяна на натурализацията трябва да бъдат доказани юридически факти и спазването на установената от закона процедура.

Гражданство по рождение и национална сигурност

Отделен конституционен въпрос представлява предложението при изключителни обстоятелства да бъде възможно прекратяване на гражданството и на лице, което го е придобило по рождение – например при участие в терористична организация или служба във въоръжените сили на чужда държава при условия, определени със закон.

Подобна мярка не може да бъде въведена само чрез изменение на Закона за българското гражданство, тъй като действащата Конституция установява специална защита на българското гражданство по рождение.

Ето защо подобно предложение може да бъде направено единствено след отделен конституционен и международноправен анализ, включително относно принципа на пропорционалност, съдебната защита и недопускането на лица без гражданство.

Ролята на президента и вицепрезидента

Конституцията възлага на президента правомощия в областта на българското гражданство, а законът предвижда, че придобиването чрез натурализация, възстановяването, освобождаването и лишаването от гражданство, както и отмяната на натурализация, се извършват с указ на президента. Действащият закон предвижда производството да преминава през компетентните органи, включително министъра на правосъдието и Съвета по гражданството.

Конституцията позволява правомощията на президента в областта на гражданството да бъдат възлагани на вицепрезидента.

Затова политиката по българското гражданство ще бъде изградена върху три основни принципа:

• ясни законови критерии;
• обективно установяване на фактите;
• еднакво прилагане на закона към всеки конкретен случай.

2. Стабилност на парламентарното управление и преодоляване на политическите кризи

България е република с парламентарно управление. Правителството произтича от Народното събрание и носи политическа отговорност пред него.

Когато едно правителство загуби парламентарната си подкрепа или Народното събрание не е в състояние да излъчи ново правителство, политическата криза не трябва да води до прехвърляне на изпълнителната власт към президентската институция.

Затова ще предложим промяна на конституционния модел, основана на принципа, че изпълнителната власт трябва да остане в рамките на парламентарното управление и в периодите на политическа криза.

Отпадане на служебното правителство

Ще предложим отпадане на института на служебното правителство.

Президентът няма да назначава правителство при невъзможност на Народното събрание да излъчи нов Министерски съвет.

При оставка на Министерския съвет, успешно гласуван вот на недоверие или друго конституционно основание за прекратяване на неговия мандат действащото редовно правителство ще продължава да изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет.

Правителство в оставка с ограничени правомощия

След прекратяване на мандата му Министерският съвет ще продължава временно да управлява страната, но при конституционно определен режим на ограничени правомощия.

Правителството в оставка трябва да разполага с всички правомощия, необходими за нормалното функциониране на държавата, изпълнението на законите и бюджета, гарантирането на националната сигурност и обществения ред, изпълнението на международните и европейските задължения на България и реакцията при кризи и извънредни обстоятелства.

Същевременно следва да бъдат ограничени действията с дългосрочни политически, кадрови и финансови последици, освен когато те са необходими за изпълнение на закон, международно задължение, защита на националната сигурност или предотвратяване на непосредствена вреда за държавата.

Така държавата няма да остава без действаща изпълнителна власт, но правителство, което вече е в оставка, няма да разполага с неограничена възможност да обвързва следващото управление с решения с дългосрочен характер.

Формиране на ново правителство или предсрочни избори

След оставката на Министерския съвет Народното събрание и парламентарно представените политически сили ще разполагат с конституционно определената процедура за формиране на ново редовно правителство.

Ако бъде постигнато парламентарно мнозинство, Народното събрание избира нов Министерски съвет и правителството в оставка прекратява изпълнението на функциите си.

Ако възможностите за съставяне на правителство бъдат изчерпани, се преминава към предсрочни парламентарни избори.

Президентът насрочва изборите в определения от Конституцията срок, без да назначава служебно правителство.

До избирането на нов Министерски съвет досегашното редовно правителство продължава да изпълнява функциите си при режима на ограничени правомощия.

По този начин се установява ясен принцип на институционална отговорност:

Народното събрание излъчва и контролира правителството.
Министерският съвет осигурява непрекъсваемостта на изпълнителната власт.
Президентът насрочва предсрочните избори, без да формира изпълнителната власт.

Предлаганата реформа има за цел да премахне служебното правителство като паралелен механизъм за формиране на изпълнителна власт и да запази парламентарния произход на правителството и в периодите на политическа криза.